четвъртък, 21 март 2013 г.
Кучета

Един от най-разпространения домашен любимец, кучето е също представител на рода. Той е подвид на вълка, въпреки видимите анатомични различия, наложени в резултат на селекция от страна на човека. Кучето динго е друг представител, който пък е пример за превръщане от одомашнено животно в диво.
Род Кучета
- Canis dirus - Свиреп (ужасен) вълк
- Canis simensis - Етиопски вълк, етиопски (червен) чакал
- Canis mesomelas - Черногръб чакал
- Canis adustus - Ивичест чакал
- Canis aureus - Чакал, златист чакал
- Canis latrans - Койот, прериен вълк
- Canis rufus - Червен вълк, риж вълк
- Canis lycaon - Източноканадски червен вълк
- Canis lupus - Вълк, сив вълк
- Canis lupus dingo - Динго
- Canis lupus hallstromi - Новогвинейско пеещо куче, Новогвинейско динго
- Canis lupus familiaris - Домашно куче
- и още 36 подвида на Canis lupus

Лемури

Лемурите имат различни размери, като Мишият лемур тежи едва 30 гр., а Индри до 10 кг. С изключение на последния, всичките имат дълга опашка с която балансират по клоните и при скокове между дърветата, а някои видове използват опашките си и за комуникация. Лапите им са приспособени за хващане, палеца се противопоставя на останалите пръсти и имат плоски нокти като човешките, с изключение нокътя на втория пръст, който е като гребен за почистване на козината. Всички видове имат рефлекторна мембрана (тапетум) зад ретината на окото, за по-добро нощно виждане и очите им светят в тъмното. Предполага се, че имат цветно зрение. Разчитат и на силното си обоняние — за разлика от същинските Маймуни (Haplorrhini), носът им е винаги влажен, подобен на кучешкия.
Като цяло по-дребните видове са активни нощем и са всеядни. Хранят се с плодове, цвят (някои и с нектар), листа и насекоми, паякообразни и гущери. По-големите видове са предимно дневни и растителноядни, но понякога разнообразяват диетата си с насекоми. Всички видове водят дървесен начин на живот, с изключение на Котешкия лемур, който прекарва по-голяма част от времето си на земята. Характерна особеност на лемурите е тяхната матриархална социална структура (в семейството женските доминират над мъжките).
Повечето лемури са редки или застрашени видове (виж Червения списък на световнозатрашените видове на IUCN[1].) През последните няколко века много видове са изчезнали напълно вследствие изсичането на горите на Мадагаскар и лова от местни жители.
Котки


Сред всички семейства от разред Carnivora именно котките са типичните хищници - хранят се само с животинско месо. Повечето са самотни (с изключение на лъва) и предимно нощни ловци, които водят потаен начин на живот и обикновено издебват своята плячка, настигат я бързо и я повалят с един скок, след което търсят гърлото, за да я захапят и задушат. Повечето котки са отлични катерачи, но се срещат както в гори, така и в открити пространства, скалисти планински местности или дори в пустини.
Котките са въоръжени с добре развити кучешки зъби (виж Димен леопард), които при изчезналите саблезъби котки достигали наистина впечатляващи размери. От сетивата им най-добре развити са зрението и слухът. Очите им са големи, гледащи напред (бинокулярно зрение) и имат рефлекторна мембрана (тапетум) зад ретината, осигуряваща по-добро нощно виждане и това е причината очите им да отразяват светлината в тъмното. Слухът им също е много добре развит, повечето видове имат големи уши и малките котки особено долавят високочестотни звуци, неуловими за човешкото ухо. Обонянието им също е добре развито, но не чак до такава степен както при кучетата. За сметка на това притежават добре развит вомероназален орган, разположен при горната устна, с който всъщност вкусват въздуха. Този орган е особено чуствителен към феромоните и това обяснява озъбването на мъжкия лъв например, когато надуши разгонена женска. По муцуната и над очите котките притежават множество осезателни косъмчета (вибриси) - типичните котешки мустаци, които долавят и най-малкото раздвижване във въздуха наоколо - нещо много полезно в нощния мрак. Това, че котките винаги падат на краката си, говори и за много добре развит вестибуларен апарат.
Съвременните котки се делят основно на две подсемейства: Същински котки (Felinae), известни още като малки или мъркащи котки (диви и домашни котки, рисове, пума, гепард и др.); и Пантерови (Pantherinae), известни още като големи или ръмжащи котки (лъв, тигър, леопард, барс, ягуар).
Според една от зоологическите класификации котките се делят на малки и големи според структурата на гърлото, като всички дребни котки с вертикални зеници на очите, които не могат да ръмжат и реват, но съскат и мъркат, се причисляват към малките котки; а едрите котки с кръгли зеници, които ръмжат и реват, но не съскат и не мъркат - към големите котки.
Гепардът доскоро се отделяше в самостоятелно подсемейство Acinonyxinae, но скорошни генетични изследвания го отнасят към Същинските котки в близко родство с американската пума.
Абонамент за:
Публикации (Atom)