Котки

Котките (Felidae) са семейство Хищници, което обединява 40 съвременни вида произлезли от общ предшественик живял преди около 11 милиона години. Първите коткоподобни обаче се появяват още през Олигоцена, преди около 25 млн. години, като най-близкородствени с тях от съвременните хищници са виверовите, хиените и мангустите.
Типичен представител на котките е домашната котка, която съпътства хората още от праисторическата епоха, отпреди 7000-4000 години. Други добре известни котки са лъвът, тигърът, леопардът, ягуарът, гепардът, рисът, пумата, каракалът, сервалът, оцелотът и т.н.

Сред всички семейства от разред Carnivora именно котките са типичните хищници - хранят се само с животинско месо. Повечето са самотни (с изключение на лъва) и предимно нощни ловци, които водят потаен начин на живот и обикновено издебват своята плячка, настигат я бързо и я повалят с един скок, след което търсят гърлото, за да я захапят и задушат. Повечето котки са отлични катерачи, но се срещат както в гори, така и в открити пространства, скалисти планински местности или дори в пустини.

 Котките са въоръжени с добре развити кучешки зъби (виж Димен леопард), които при изчезналите саблезъби котки достигали наистина впечатляващи размери. От сетивата им най-добре развити са зрението и слухът. Очите им са големи, гледащи напред (бинокулярно зрение) и имат рефлекторна мембрана (тапетум) зад ретината, осигуряваща по-добро нощно виждане и това е причината очите им да отразяват светлината в тъмното. Слухът им също е много добре развит, повечето видове имат големи уши и малките котки особено долавят високочестотни звуци, неуловими за човешкото ухо. Обонянието им също е добре развито, но не чак до такава степен както при кучетата. За сметка на това притежават добре развит вомероназален орган, разположен при горната устна, с който всъщност вкусват въздуха. Този орган е особено чуствителен към феромоните и това обяснява озъбването на мъжкия лъв например, когато надуши разгонена женска. По муцуната и над очите котките притежават множество осезателни косъмчета (вибриси) - типичните котешки мустаци, които долавят и най-малкото раздвижване във въздуха наоколо - нещо много полезно в нощния мрак. Това, че котките винаги падат на краката си, говори и за много добре развит вестибуларен апарат.


Съвременните котки се делят основно на две подсемейства: Същински котки (Felinae), известни още като малки или мъркащи котки (диви и домашни котки, рисове, пума, гепард и др.); и Пантерови (Pantherinae), известни още като големи или ръмжащи котки (лъв, тигър, леопард, барс, ягуар).
Според една от зоологическите класификации котките се делят на малки и големи според структурата на гърлото, като всички дребни котки с вертикални зеници на очите, които не могат да ръмжат и реват, но съскат и мъркат, се причисляват към малките котки; а едрите котки с кръгли зеници, които ръмжат и реват, но не съскат и не мъркат - към големите котки.
Гепардът доскоро се отделяше в самостоятелно подсемейство Acinonyxinae, но скорошни генетични изследвания го отнасят към Същинските котки в близко родство с американската пума.